сряда, 1 юни 2016 г.

Запознайте се... с майките и децата в НИТЕЛ М

Единствената любов, в която наистина вярвам, е любовта на майката към децата й.” – Карл Лагерфелд

Не можем да бъдем сигурни в истинността на това твърдение, но ние от НИТЕЛ М сме абсолютно убедени, че няма по-истинска, по-нежна и по-безкористна любов от тази!

Днес е първи юни – Ден на детето – един мил, топъл и много слънчев празник, който ние безкрайно обичаме. Празникът на невинността, на налудничавия и магически оптимизъм, празник на далечните мечти и обикновените желания, празник на искрящите очи, връхлитащите идеи и неподозирани пакости… Ден, в който честваме най-скъпото на човечеството – децата! Затова, без много приказки, искаме да ви запознаем с една много скъпа част от екипа ни - те са 3 и са майки…Ето ги и тях:

Мария е майка съвсем отскоро или по-точно от почти 5 месеца. Винаги позитивно настроена, усмихната, лъчезарна, приказлива и много емоционална, но и истински работохолик… Затова ще ни бъде много интересно да разберем, как всъщност ѝ се отразява майчинството и дали нейната прекрасна малка дъщеря Вики е завладяла на 100% съзнанието на майка си!

Галя е нашето питащо момиче – винаги иска да знае всичко! Тя е много любознателна, дейна, усмихната, пряма, отговорна и много обичлива, просто ни е интересно, какво е научила през последната година, тъй като дъщеря ѝ София се роди през месец юни 2015 година.

Миряна е майка на две деца – две страхотни момчета – Филип и Дамян. Филип е на 3, а Дамян на 1, така че Миряна безспорно е с най-голям опит сред нашите майки. Но дори и да не беше така, тя винаги би се справила с положението! Ведра, мила, жизнена, темперамента и много дисциплинирана – все качества, на една добра майка.
А ето и техните отговори на едни обикновени въпроси за техните малки съкровища…
  1. "Професия мама” – как ти се отразява?
Мими: Не знам дали е професия или е призвание… според мен трябва да усетиш майчинския инстинкт, за да разбереш, че си МАМА. Аз лично в началото не го усетих, гледах детето си уплашено и се чудих защо нещата не са като по книгите, но после просто свикваш и осъзнаваш, че е прекрасно и осмислено да бъдеш мама.

Галя: Не мога дори да си мечтая за по-хубава "професия".

Миряна: Мотивира ме да съм по-организирана и по-търпелива отвсякога.
  1. Какво се промени най-много в живота ти след появата на децата/детето?

Мими: Всичко, абсолютно всичко – спя по-малко, чувам всяко нейно помръдване, ям каквото ще е добре за нея, защото я кърмя. Всяка мисъл е първо за нея и после за останалите – къде ще ѝ е добре, как, по кое време… Животът се променя, но в положителна посока – безспорно!

Галя: Ами хем съм си същата, хем всичко е различно... Като магия е... Дните ми никога не са били по-щастливи!

Миряна: Приоритетите ми се преобърнаха. Промених се и самата аз.


  1. А какво ти липсва от времето преди това?
Мими: Свободата да правя, каквото си искам – да отидем на кино, просто да отидем на бар и такива неща…но те са маловажни вече.

Галя: Може би единствено понякога ми липсват часовете само за мен, да чета книга, да гледам хубав филм.

Миряна: Свободното време. Липсва ми да имам цял ден за нищоправене

  1. Кой беше първият момент, в който осъзна, че си майка?

Мими: Още в болницата ми се случи, втората вечер, в която дойдоха да я вземат. Защото в болницата, в която родих, бебетата спят на друго място и в 23:00 часа ги вземат, та когато втората вечер дойдоха, така плаках и тогава осъзнах, че майчинският инстинкт е много силно нещо.

Галя: Ох, ами сложно е за обяснение... Може би седмица - две след като се прибрахме у дома и изцяло се грижих за малката!

Миряна: Всеки миг с децата откривам ново амплоа на майката. Като стратегическа игра - всяко ниво е по-трудно, по-голямо и по-ангажиращо и ти се струва, че предходното е било нищо работа, но реално не е така. Майчинството започва още с бременността.

  1. Кое беше или все още е най-голямото предизвикателство в майчинството?
Мими: Да разбереш, какъв е точно проблемът, който се е появил, защо плаче, мрънка или нервничи и това винаги ще е предизвикателство (хаха).

Галя: Предизвикателства има всеки ден и с напредване на възрастта на детето предизвикателствата стават все по-големи. Най-искрените, щастливи и изпълнени с много любов мигове!

Миряна: Възпитанието на децата и по-конкретно балансът между дисциплината и любящото приемане.

  1. Как би описала времето с детето/децата си с няколко думи?
Мими: Прекрасно, незаменимо и безценно.

Галя: Най-искрените, щастливи и изпълнени с много любов мигове!

Миряна: Щастие нащрек

  1. Каква/какви искаш да станат, когато порасне/пораснат?

Мими: Нека тя сама избере пътя си, надявам се да мога да се владея и само да я насочвам, а не да определям. Аз съм била така, за което съм много благодарна на родителите си, че са ме оставили дама да избера пътя си.

Галя: Щастлив човек! Ако сега мен ме питат каква искам аз да стана като порасна, отговорът би бил само един – Майка.

Миряна: Щастливи възрастни.


  1. Кое е нещото, на което искаш да я/ги научиш?
Мими: Да уважава себе си, да се цени и да не позволява да я мачкат в живота ѝ.

Галя: Искам да бъде човечна, да вярва в себе си и да може да различава доброто от злото.
Миряна: Да се борят с трудностите и да умеят да си създават радости.

  1. Би ли искала още деца?
Мими: О, да. Стига да мога да имам още, много бих искала Вики да има другарче в живота си.

Галя: Ооо да! Още 2
.
Миряна: Ами, да!

  1. Какво ѝ/им пожелаваш преди да заспят?
Мими: Целувам я и ѝ казвам, че утре е ден за нови подвизи.

Галя: Още е много малка и не ѝ пожелавам нищо, просто я целувам по челцето.

Миряна: Лека нощ.



Това са те…пораснали, малко променени и по-прекрасни от всякога!
Вълшебен празник на всички!


Няма коментари:

Публикуване на коментар